Аспарух Айдемирски е живял със своето семейство в Тутракан, за съжаление не по свое желание, а принуден от историческите обстоятелства. „Наказан“ за активната си гражданска позиция на добруджанец, видял сбъдната мечтата, на коята отдава силата на младостта си – свободна Добруджа, той отглежда дъщерите си в малкия добруджански град, работейки като касиер в Домостроителния комбинат.
Цитати от статията на Адриан Василев „Ще продължим ли човешката памет?“ бр. 26 /30.06 – 6.07.2016 г./ на вестник „Тутракански глас“ http://www.glas.tutrakan.org/web/download.php
„Колко от нас, все още живите, и с какво си спомнят за оня загадъчен мълчаливец, който така рядко виждахме по улиците на Тутракан – Аспарух Айдемирски? Вярно, помним двете му хубави и умни дъщери – Аглаида и Августина, с които учихме в Гимназията. Може би вече съвсем малко от тези, които са присъствали на неговото погребение си спомнят думите на енорийския свещеник Димитър Петканов (роднина на писателя Константин Петканов) за приятелството, подкрепата и куража, които Аспарух Айдемирски е давал на Христо Смирненски!
Къса е човешката памет, братя тутраканци! А вероятно поради историческите превратности,преживени от 2000 години насам в скромното ни градче, ние сме „благословени“ от съдбата с още по-къса памет. Времето си е безмилостно и неусетно, и аз подкарах осмата си десетка. За това бързам, докато съм здрав от раменете нагоре, да направя нещо срещу Забравата.
Започнах да се замислям за това кой е бащата на Августина Айдемирска след една отчетно-изборна комсомолска конференция, когато някой я предложи за член на Учкома, но едно комсомолско началство стана и – направи отвод защото „има някои неясни неща в нейния произход“. Случи се така,че бях седнал близо до нея. Нито мускулче не трепна върху красивото лице на това момиче. Тогава за мен баща й се превърна в загадъчен мълчаливец, когото рядко виждах по улиците. Вървеше така, сякаш искаше по-бързо да свърши това, за което беше излязъл и да се прибере бързо. Винаги с каменно-неподвижно лице и с някакво страдание, замръзнало на него.
Така си и остана за мен загадка– родителите ми или наистина не знаеха кой е, или предпочитаха да не го обсъждат. До кончината му през 1965 г.
След време разбрах, че бил роден в Дулово през 1892 г., но взема за фамилно име това на родното село на баща си – Айдемир. Участвал е във войните за национално обединение. По професия бил адвокат, но постепенно превърнал в своя професия борбата за присъединяване на Добруджа към България. Като студент в София през 1913 г. свикал Учредителен конгрес на Добруджанската организация. През 1940 г. при връщане на Южна Добруджа в България Аспарух Айдемирски бил назначен за съветник на управителя на новоприсъединената област. Обявен е за почетен гражданин на гр. Силистра през 1943 г. От 1924 г. до 1940 г. е сред ръководителите на ВДРО. Ето къде „е зарито кучето“!
А може би е време да съберем на едно място частите от истината!? Стига сме ги използвали поотделно, една срещу друга. По време на окупацията имало две организации, борещи се срещу румънската власт. ВДРО била призната от Българската държава. Борила се е с легални и нелегални средства срещу румънската окупация. ДРО била организация на БКП. Тя също е водела легална и нелегална борба! Само че… поддържала идеята за съществуване на „добруджанска нация“. Нещо като македонската! Разбира се, военните крила и на двете организации са били недолюбвани от българската полиция. За румънската „Сигуранца” да не говорим. Но членовете и на двете „силях са носили“.И двете са дали своите жертви. А съгласно старинната руска войнишка поговорка „Мъртвите срам нямат“! Да ги оставим да почиват в мир, в добруджанската земя, за която са се борили.
А за Аспарух Айдемирски говорят, че умеел да се спогажда и с двете крила… Но през 1945 г. е осъден от Народния съд на новата власт на 5 г. затвор и 50 000 лв. глоба. Отнети са адвокатските му права. Чрез застъпничество на влиятелни хора през 1946 г. е освободен, през 1948 г. е изселен в Плевен, а през 1950 г. – принудително въдворен в Тутракан със забрана да практикува адвокатска професия. Как ли семейството му се е справяло само със заплатата на съпругата? Как ли и двете му дъщери са успели да получат висше образование? През целия си живот бил човек на словото. Не е опетнил името си с клевета, не е изстрелял нито един куршум в мирно време.
И случило се така, че той останал свързан с добруджанската земя не само в живота, а и в смъртта си!
Интересно, знае ли някой сега къде в Тутраканските гробища е погребан Аспарух Янакиев Айдемирски?“
Повече за делото на Аспарух Айдемирски можете да прочетете тук :
https://www.facebook.com/MuseumDulovo/posts/1251330141720444?__tn__=K-R
Публикация за Аспарух Айдемирски във в-к „Подем” от 15 май 1942 г.
http://www.starasilistra.com/letopis.php?id=73